Милиардерите, които са натрупали състояние от винопроизводство, не са много, но желаещи не липсват
„Ако искате да станене милионер, купете си шато“, гласи известна в професионалните винени среди шега. „Няма да минат и пет години и от милиардер ще се превърнете в милионер“. Все пак няма правило без изключение, пише Forbes.
Пътят към непреходните ценности на винения свят за едрия капитал проправят бароните Ротшилд. През 1853 г., две години преди първата класификация на винените замъци в Бордо, Натаниел де Ротшильд придобива Chateau Brane Mouton (бъдещото Chateau Mouton-Rothschild), а през 1868 г. Джеймс де Ротшилд почти се разорява, закупувайки „най-доброто сред най-добрите“ Chateau Lafite. От тогава като че ли гербът на семейството банкери започва да се асоциира повече с виното отколкото с финансите.
Примерът на предприемчивите финансисти са оказва доста заразителен. През 20 век, в нелеките за Бордо времена, историческите замъци с богати изби се разпродават на увлечените по красивата винена тема богаташи. Chateau Haut-Brion става собственост на американския банкер Кларънс Дилен, Chateau Margaux — на „френския грък“ Андре Менцелопулос. Когато замъците за продажба започват да се изчерпват, инвеститорите се ориентират към слабозвестни шата. Така швейцарският банкер и съсобственик на Lafite барон Едмън де Ротшилд купува Chateau Clarke в Бордо и почти от нулата го развива до нивото на признатите Grand Cru. А когато се надига вълната на инвестиции във винопроизводството на Новия свят, той предлага партньорство на южноафриканския милиардер Антон Руперт за създаване на „най-доброто вино в ЮАР“ под бранда Rupert & Rothschild.
Дългосрочните инвестиции в преоборудването на винарните и развитието на лозовите насаждения се възвръщат напълно – през 80-те години на миналия век цените на висококачествените вина започват бързо и многократно да нарастват
В новата вълна от повишено търсене на елитни вина се включва едно ново поколение от богаташи. През 1993 година легендарното Chateau Latour преминава в ръцете на френския магнат Франсоа Пино. Сделката за 86 млн. британски лири тогава е определена като „мъжки каприз“. След четвърт век обаче, когато пазарната стойност на Chateau Latour нараства осем пъти, тази покупка се изучава на лекциите за MBA като пример на дългосрочно капиталовложение. Бернар Арно, който прави състояние с аксесоарите Louis Vuitton и козметичната верига Sephora, в началото получава контрол над Moet-Hennessy, а в края на 90-те години придобива историческите винени замъци Chateau Cheval Blanc (заедно с белгийския милиардер Албер Фрер) и Chateau d’Yquem.
В световния списък на милиардерите не по-малко от 20 имена са пряко свързани с алкохолния бизнес. В действителност повечето са забогатели или от твърд алкохол, или от бира. С вино на върха успяват да се изкачат много малко, повечето французи, например Пиер Кастел (неговата семейна група съвместява винен, бирен и безалкохолен бизнес), Бернар Магре (с вино, портвайн и уиски), Жан-Пиер Кайяр (с портвайн, скоч и водка).
Въпреки това, за повечето богати хора винопроизводството си остава един от красивите начини да изхарчат пари. На новата опашка за входни билети в този клуб започват да се редят представители от Югоизточна Азия. След като китайската актриса и милиардерка Вики Жао закупи разположеното на склоновете на Сент Емилион Chateau Monlot със 7 ха лозя, нейният сънародник, основателят на интернет платформата Alibaba Джек Ма придоби Chateau de Sours. Притежателят на състояние от 21.5 млрд. долара избра създаденият през 1785 г. внушителен замък във винарския регион на Бордо, от който иска да направи „мини Версай“.
Макар че винопроизводството се смята за един от трите възможни начина лесно и бързо да се разделиш с парите си, за разлика от хазартните игри и любовните авантюри то открива пред човека пътя към мъдростта и смирението, заключава авторът.