Ще успеят ли грузинските винопроизводители да се възползват от растящото търсене на уникални вина

Сега е моментът да се пие вино от Грузия. Това твърди журналистът Крис Кроули (Chris Crowley), според който американските вносители и сомелиери обръщат все по-голямо внимание на Грузия. Причината, която той посочва в публикацията си в американско списание New York Magazine, е, че интересът на потребителите расте, макар грузинските вина да са напълно различни от всички останали и трудни за възприемане.

“По-голямата част от вината, произведени в Грузия, нямат нищо общо с бургундските Grand Cru или калифорнийските Пино Ноар. На западните ценители на виното те може да се сторят откровено странни. В много отношения днешната им популярност се дължи на продължаващото търсене на така наречените натурални вина. Този всеобхватен термин се отнася до вината, произведени с минимална обработка, при което се получават непредсказуеми и семпли продукти“, казва Кроули.

Историята

Археологически находки потвърждават теорията за древния произход на винарството в страната

на винопроизводството в страната датира отпреди 8000 години. Археологически находки (съдове, преси), открити на територията на днешна Грузия, потвърждават теорията за древния произход на винарството в региона. Грузинците са били истински новатори в този занаят. Те са разработили специални методи за производство на местни вина (кахетински, имеретински, картлински), култивирали са своите сортове, а за съхранение на виното са използвали необичайните квеври (големи глинени делви). Не случайно през 2013 г. традиционният грузински метод за правене на вино в квеври получава статут на нематериално световно културно наследство на сесия на Междуправителствения комитет по опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

Традицията за узряване на виното в квеври

При кахетинския метод смачканото грозде се поставя в квеври, които се закопават в земята. Яйцевидната форма на тези глинени съдове допринася за естествената циркулация на гроздовата мъст, с което се избягват неприятни вкусове. Процесът включва пресоване на гроздето и изливането в квеври на ширата и джибрите (гроздови люспи, дръжки и семки). В тях става първичната млечнокисела ферментация, протичат мацерацията и микрооксигенацията, развиват се танините и ароматите, провежда се и природната филтрация.

Край изоставени манастири и крепости често могат да се срещнат стърчащи от земята останки от квеври, например в манастира Икалто.

Вътрешността на кверите предварително се почиства много добре с пчелен восък, за да се постигне химичната неутралност на съда. По време на престоя на виното вътре се получава естествено прочистване, то става кристално прозрачно, стабилно и не изисква допълнителна филтрация. Съдовете се вкопават в земята, гърлото им се изравнява с нивото на пода и се покриват с капак, който се замазва с глина. Ферментацията става при естествените температурни условия на почвата, от които зависи качеството на виното, и продължава от 5 до 8 месеца. При този начин на винопроизводство температурата, поддържана от почвата в квеврите е относително постоянна – 14°С. Такъв природен температурен баланс е подходящ за бялото вино, което е основният грузински винен продукт. Когато е готово, то постепенно се изпомпва от квеврите, прецежда се и се прелива в чисти квеври за съхранение.

Помещенията във винарните, където се вкопават квеврите с вино се наричат марани. На териториите на изоставени манастири и крепости често могат да се срещнат стърчащи от земята останки от квеври, например в манастирите Некреси и Икалто.

Винарските региони   

В Грузия има 525 местни сорта грозде, 50 от които са широко използвани от винопроизводителите в страната. Център на грузинското винопроизводство е регионът Кахети. Приблизително 65% от всички вина са произведени там. Основният местен сорт в този район е червеният Саперави. Територията на друг район – Рача-Лечхуми (област в североизточната част на Грузия), е сравнително малка, но разнообразието от сортове грозде тук е невероятно. Този регион се смята за родина на популярното грузинско вино Хванчкара, произведено от сортовете Александроули и Муджуретули.

В Грузия има 525 местни сорта грозде, 50 от които са широко използвани във винопроизводството.

Добрите климатични условия в област Картли, която се намира в централната част на страната, позволяват да се произвеждат не само трапезни, а и пенливи грузински вина, от които по-известно е “Антенури”. В западната част на страната се намира Имеретия, където се прави отлично сухо бяло вино, като се използва древната имеретинска технология. Тя е нещо средно между кахетинската и европейската. Гроздето се мачка с ципите, но без дръжките, което дава възможност да се получи по-мек вкус, а периодът на съхранине в квеврите не надвишава 2-3 месеца.

Грузинското вино днес

Въпреки че историята на грузинското вино може да се проследи далеч назад във времето, съвременното производство се възражда едва в края на 20 век, след падането на съветския режим, който изисква не качество, а количество. Този период нанася силен удар върху репутацията на грузинското вино и днешните винопроизводители в страната трябва да променят това.

Интересът на потребителите расте, макар грузинските вина да са напълно различни от всички останали и трудни за възприемане

“Има много фактори, които могат да попречат интересът към грузинското вино да продължи да расте. Според някои винени експерти страната е малка и бедна. Голяма част от производителите не могат да отглеждат достатъчно количество грозде, което да удовлетвори търсенето извън местния пазар. Развитието на сектора може да се забави и ако страната се съсредоточи само върху вина, които вече са придобили популярност”, казва Кроули. Той съветва грузинските производители на вино постоянно да представят нови вина, за да предизвикат интереса на големите световни доставчици и богатите колекционери, които ценят напитката заради нейната оригиналност.