“Какъв е българският прочит на тези два интересни червени сорта.“

Ще ви срещнем с два сорта без гражданство и на достойна възраст, разпространени практически във всяка една страна, в която се прави вино. С обща родина – Франция, въпреки романтичните опити на някои легенди да поставят под съмнение произхода на единия от тях. За Сира се казва, че е единственият сред класическите червени сортове, който може да се срещне с две официално приети имена – Сира (Syrah) и Шираз (Shiraz). А за Каберне фран дълго време се е смятало, че е нещо като по-малкия брат на Каберне совиньон, докато генетичен анализ не доказал, че братът е всъщност родител на Каберне совиньона.

Какъв е българският прочит на тези два интересни червени сорта?! Отговор на този въпрос ще потърсим на 19 октомври – на същото място, по същото време – във „Фотосинтезис арт център“, от 18.30 часа. 

Какво (не)знаем за двата сорта:

СИРА

Родината на Сира е Северна Рона във Франция, където под апелациите Cote-Rotie, Hermitage и Cornas се правят едни от най-изключителните червени вина в света. В Австралия, където Сира е наречена Шираз, винопроизводителите твърдят, че използват оригиналното име на сорта, водени от легендата, че той произхожда от древен персийски град на име Шираз. Шираз е пренесен и засаден в Австралия в средата на XVIII в. и днес е най-разпространеният червен сорт, станал емблематичен за много австралийски винопроизводители.

Вината от Сира, произведени в Европа, по стил се доближават до класическите червени вина от Северна Рона – по-елегантни, танинови, с отличителни опушени нюанси и сдържан плод. Тези, на чийто етикет пише „Шираз“ са сходни с австралийските – направени от по-узрял плод, по-плодови, с по-високи нива на алкохол, с по-меки танини, по-скоро пиперливи, отколкото опушени, по-лесни за пиене, когато са млади, и с усещане за сладост.

Сира покарва сравнително късно и затова е подходящ и за райони или масиви, в които се срещат късни слани. При не особено добри климатични условия по време на цъфтежа – прекалено ниски температури и висока влажност – могат да настъпят проблеми с оплождането на гроздето, което значително да намали добива. Ако всичко върви нормално лозата ражда дребни, сравнително късно узряващи зърна. При неблагоприятен климат сира не узрява напълно и поради високото си съдържание на танини може да придобие зелен, неузрял и не особено приятен характер.

Главна област на разпространение на сорта е Долината на Рона във Франция. Най-забележителните вина идват от Северна Рона. Сортът заема седма позиция в световен мащаб по засадени площи. С най-големи площи, извън границите на Франция, разполага Австралия, следвана от Южна Африка, Калифорния, Мексико и Аржентина.

Изключвайки Франция, в Европа сортът се среща инцидентно, например в италианската Тоскана или в швейцарския Вализ. От 2002 г. е разрешен за производство на качествени вина сорт и в Германия, но насажденията са оскъдни. 

През 2001 г. е засаден на малки площи в България в района на град Любимец и в Сакар. През 2004 г. „Вила Любимец“ прави първата българска сира. Много български винари определят района на Южен Сакар като най-подходящ за Сира. Други пък твърдят, че това е Югозападът, но всички са единодушни, че на юг тя се чувства отлично. Сирата има склонността да презрява, но това може да се регулира на лозето, а онова, което я прави така любима на винарите и е способността й да носи на дъб – нещо, което все още е на мода в България.

Сира се счита за един от най-аристократичните сортове вина. И като истински аристократ е абсолютно непредсказуемо. Плътни, пищни тела, сякаш обгърнати с плюш и кадифе, повечко алкохол, в най-добрите примери – френски дъб, който добавя маслени нотки, мока и сладки подправки, заедно със сочна черница и месо – това са характеристиките на най-добрите български сири.

С какви храни да поднесем Сира

Това прекрасно вино съзрява като изключително ароматно и комплексно, с гладка и мека структура. Представлява незаменимо допълнение към всяко дивечово ястие. По правило сочните меки вина се комбинират добре с препечени меса, дивеч и жълти стари сирена. Желано вкусово усещане дават и сосове – от леки светли тип „грейви” до тъмни и плътни.

Отлежалите реколти от този сорт се отличават с повече дъбови аромати като печено, смола, ванилия и сухи подправки. Храната, с която е добре да се комбинират, трябва да е мека, като например тестени изделия, паста, бели сирена, от тъмните меса филета с нежна консистенция, сосове със сметана и картофени гарнитури.

КАБЕРНЕ ФРАН

Каберне фран, наричан във Франция още Bouchet (Буше), Bouchy (Буши), Breton (Бретон), Carmenet (Кармене) често бива представян като скромният, беден роднина на великия Каберне совиньон, който пътува из целия свят и жъне успехи с феноменалните си вина.

Както при всеки мит нещата не стоят точно така. Дори в крепостта на Каберне совиньон – Бордо – по левия бряг на Жиронда в Медок и в Грав, насажденията с Каберне фран заемат 15% от сортовото огледало. На отсрещния бряг, в Либурне и особено в Сент Емилион, Каберне фран има значително участие в едни от най-невероятните вина.

Поради генетичната им близост, сходна област на разпространение в родината им или може би заради вече създадените ориентири, при описанието на каберне фран винаги се прибягва до сравнение с Каберне совиньон.

Подобно на Мерло и Каберне фран покарва една до две седмици по-рано от Каберне совиньон и това го прави уязвим за непредвидимия климат на Бордо, при който измръзванията през май и април не са изненада. Ако е студено и влажно по време на цъфтежа, Каберне фран има проблеми с оплождането на гроздето, макар и не толкова големи колкото мерлото. Сортът узрява една до две седмици по-рано от къснозреещия Каберне совиньон. Благодарение на това честите дъждове по време на беритбата не са толкова голям проблем за него, колкото за известният му роднина. Узряването му е почти гарантирано и каберне фран се счита за сравнително лек за отглеждане, надежден сорт.

Ароматът на виното от каберне фран се отличава с плодови и землисти нотки. При непълно узряване на гроздето във виното често могат да се открият растителни нюанси, напомнящи на зелена чушка.

Каберне Фран влиза в топ 20 на винените сортове, които са получили най-голямо разпространение във всички винорски региони по света. Най-големи площи, засадени с този сорт има в прохландите райони на Европа. Каберне фран е разпространен преимуществено в Долината на Луара и в Бордо. Сортът има широко присъствие и в Северна Италия, където вината се отличават предимно с аромат на билки, леко загатнат плодов характер и елегантно тяло. Френските образци винаги са били еталон и за винарите от Новия свят. Въпреки че климатичните условия са коренно различни от тези в Бордо и може да се приеме, че не се изискват точно същите сортове за постигане на оптимален резултат, страните от Новия свят усилено засаждат Каберне фран за максимално доближаване до френската рецепта. Вина от този сорт се правят също в Нова Зеландия, Израел, някои райони на Австралия,
Калифорния, ЮАР и Чили.

Сортът е вече добре известен и в България, като българските енолози правят от него както забележителни купажи, така и сортови вина. Все още е трудно да се открият някакви изключителни характеристики на българския Каберне фран, но
потенциалът, при който виното старее, без да губи добрата си форма, е налице. Все по-рядко се откриват натрапчивите зелени тонове, които обичайно излизат при не добре узрялото грозде от този сорт.

С какви храни да поднесем Каберне фран

Виното е подходящо за агнешко по традиционни български рецепти или от Близкия изток. Върви добре със свинско на скара, печено свинско със сушени плодове, лук или гъби. Комбинира се с постни ястия с по-наситен вкус –  печени чушки, ядки и наситени добавки като червени горски плодове, целина на глави, карамелизиран лук, дюли. Подходящи за него са отлежалите, богати жълти сирена, отлежала Гауда, отлежал Чедър, “Пти Баск”.

Патицата е интересна с това, че се класифицира като дивечово месо, но също така се смята от мнозина за по-лека храна. Затова по-плодовият и лек Каберне фран е добър акомпанимент към нея.

Очакваме ви заедно да опитаме и споделим постиженията на българските изби и да се насладим на уникалните им импровизации.

 Куверт 15 лева

А ето и нашите приятели, които ще ви зарадват с прекрасните си предложения: 

• „Братанови“
• „Боровица“
• „Вила Мелник“
• „Вила Юстина“
• „Загрей“
• „Логодаж“
• „Малката Звезда“
• „Марвин“
• „Меди Валей“
• „Мидалидаре“
• „Орбелус“
• „Салла Естейт“
• „Синтика“
• „Ямантиеви“
• „Шато Копса“