Със своите пикантни вина – совиньон блан и шардоне, Нова Зеландия изненада целия свят. Но преди това да се случи винопроизводството на островната държава преминава през тежки изпитания.

Нова Зеландия не бърза да се присъедини към редиците на държавите, известни със своето винопроизводство. Първите лозя са засадени тук в средата на 19 век, но за дълго време те образуват само малки островчета в пейзажа на страната. От време на време се появяват положителни отзиви за новозеландското вино, но през 1860 г. различни организации за трезвеност лобират за приемането на закони, които облагат с големи данъци производителине на вино и въвеждат всевъзможни препятствия пред развитието на техния бизнес с крайната цел да се забрани напълно употребата на алкохол.

За дълго време в Нова Зеландия е позволено вино да се продава само в хотелите. Частни лица нямали право да купуват повече от 12 бутилки. Едва през 1960 г. то започва да се предлага в ресторантите, а през 1990 г. – и в супермаркетите. Закон, който забранява виното да се разрежда с вода, се появява на острова през 1983 г. Според него вино от определен сорт трябва да съдържа не по-малко от 75% от упоменатия сорт, а при купажните вина доминиращият сорт трябва да бъде посочен първи.

Причината за това особено отношение към виното е необичайната история на винопроизводството в Нова Зеландия. Първите лозя са засадени в страната през 1819 г., но широк размах винопроизводството получава едва през 1970 г. Междувременно бизнесът преживява и големи загуби от поражения по лозята, предизвикани от филоксерата, а също и от сухия режим и икономическата депресия.

Не в цялата държава, състояща се от два големи и множество по-малки острови, е прохладно. В северната част климатът е субтропичен, даже в най-хладните райони на Северния остров температурата приблизително е като в Бургундия. Този остров е създаден за каберне совиньон, пино ноар и мерло, совиньон блан и шардоне. А на Южния остров, който е засаден с лозя по-късно, климатът е подходящ за пино ноар, мерло, совиньон блан, шардоне, гевюрцтраминер и, разбира се, ризлинг. И макар сортът мюлер-тургау (Müller-Thurgau), който дълго време преобладава в лозовите насаждения, да е доста добър, именно благодарение на совиньон блан Нова Зеландия се появява на винената карта на света.

Над 150 години са нужни на местните винари да разберат какви вина могат да произведат, разчитайки на почвата и климата на страната. От 1970 г. винопроизводството започва да се развива много бързо и Нова Зеландия печели авторитет в света на виното, а нейните совиньон блан и пино ноар днес се конкурират с най-добрите европейски образци.

Така постепенно от избите в страната потичат реки от леки сладки вина. Трите най-големи в Нова Зеландия концерна за безалкохолни напитки, произвеждат около 90% от новозеландското вино. Останалите 10% от продукцията идва от 150 винарни. 

От времето, когато през 1819 г. преподобният Самюел Марсдън засажда в района на Керикери първите лозя, донесени от съседна Австралия, новозеландците никога не са били придирчиви при избора на напитки, предпочитайки пред всичко останало евтиното бренди. Затова развитието на винопроизводството се оценява от правителството като полезна алтернатива. Първият бум на бизнеса през 70-80-те години на миналия век е свързан със засаждането на толкова много лозя на големи площи, че в средата на 80-те се наложило една трета от тях да бъдат изкоренени като негодни. Почти по същото време новозеландският совиньон блан прави сензация на дегустация в Лондон. Критиците високо оценяват самобитното ярко вино. Това до голяма степен предопределя по-нататъшното развитие на този сорт в Нова Зеландия. Совиньон блан се отглежда днес на около 17 хил. хектара, пино ноар – на 4.8 хил. хектара, а шардоне – на 3.8 хил. хектара. На по-малки площи се отглеждат също мерло, пино гри, ризлинг, каберне совиньон.

Винени региони

Нова Зеландия заема няколко острова, разположени на самия “край” на света, на югоизток от Австралия. Климатът на страната варира от субтропичен на Северния остров до умерено прохладен на Южния остров. Северната част е по-топла, със средногодишна температура от +16˚С, по-студено е на юг (+10°C), където падат и повече валежи.

Двата най-големи острова на Нова Зеландия – Северният и Южният, са разделени на 10 винени региона: Нортланд (Northland), Окланд (Auckland), Уайкато и Залив на изобилието (Waikato and Bay of Plenty), Гизбърн (Gisborne), Хоукс Бей (Hawke’s Bay), Уайпара (Waipara), Нелсън (Nelson), Марлборо (Marlborough), Кентърбъри (Canterbury), Сентрал Отаго (Central Otago).

Климатът определя къде какво грозде расте най-добре в Нова Зеландия. Най-важните региони са Марлборо – за совиньон блан и пенливи вина, Хоукс Бей и Уелингтън – за каберне совиньон и мерло, Мартинборо – за пино ноар. Шардоне на практика расте навсякъде.

Нортланд

Именно тук, в най-северната част на страната, се е зародило винопроизводството на Нова Зеландия. През 1819 г. преподобният Самюел Марсдън засажда в района на Керикери първите лозя, донесени от съседна Австралия, а 16 години по-късно примерът му е последван от Джеймс Бъзби. Днес на тези земи се отглеждат сортовете Каберне совиньон, Мерло, Сира, Малбек, а за бели вина – Шардоне, Семийон, Пино гри.

Марлборо

Марлборо е най-големият и най-известният лозарски район на Нова Зеландия. Широката равнина се намира в североизточната част на Южния остров. Почти половината от новозеландските вина идват от тук. Сортовата специализация на Марлборо е доста широка – тук се отглеждат шардоне, ризлинг, пино ноар, каберне совиньон, мерло. Но световна известност на региона носи совиньон блан.

Мартинбороу

Това е малко селце в южната част на Северния остров, с много подобни климатични условия на френската Бургундия. Топлите дни и прохладните нощи, комбинирани с варовиковите почви, позволяват да се получат сложни пино ноар вина и ароматни шардоне. На това място добре се чувстват също ризлинг, каберне совиньон, совиньон блан и гевюрцтраминер.

Гизбърн

Гизбърн е столицата на новозеландското шардоне. Леко, с интензивен плодов аромат, такова шардоне расте в крайбрежния район в североизточната част на Северния остров. Добра репутация имат също местното гевюрцтраминер, вионие и пино гри.

Сентрал Отаго

Това е най-южният винарски регион в света и най-високият в Нова Зеландия. В този край на страната се е образувал континентален климат с горещо сухо лято, студена зима и внезапни промени в дневните температури. Тези условия са отлични за пино ноар, на което се падат 80% от всички площи. Гроздето узрява достатъчно дълго време, съхранявайки високо ниво на киселинност. Местните вина се отличават със своята изразителност и елегантност. В допълнение към пино ноар, тук може да се намери ризлинг, пино гри и шардоне.

Хоукс бей

Това е най-топлият и слънчев райони на страната. Историята на местното винопроизводство датира от 1851 г. Сега Хоукс бей е известен най-вече със своите ароматни пикантни вина, базирани на сортовете каберне совиньон, мерло и сира. Благодарение на отличните си вина, регионът получава известност като основен производител на новозеландските премиум вина.

Предвид особеностите на климата производството на новозеландските вина не е евтино и поради това много производители се фокусират върху качеството с мисълта, че си заслужава да вложиш малко повече средства, за да получиш нещо наистина хубаво.

В момента законодателството по отношение на виното в Нова Зеландия е относително демократично. Строга система за класифициране не съществува, но вината с подтвърден географски произход могат да бъдат обозначени със знака Certified Origin (CO) – сертифициран произход.