Свилен Георгиев от „Малката звезда“ разказва за практиката си в една от големите австралийски изби

Да работиш във винарска изба в Австралия е възможност, от която всеки може да се възползва, стига да не е по-възрастен от 31 години. Някъде от средата на февруари до края на април – по време на кампанията, винарните имат нужда от допълнителна работна ръка. Достатъчно е да потърсиш в интернет някоя програма и да кандидатстваш, съветва Свилен Георгиев от „Малката звезда“, който се впусна този сезон в авантюрата да прави вино на хиляди километри разстояние.

Австралия, посочва Свилен, е петият по големина производител на вино в света. Виненият сектор е силно развит и преобладаващо ориентиран към износ, като страната е на пето място в света и по експорт на вино както в обем, така и в стойност. Най-големите пазари на австралийско вино са Великобритания, Китай и САЩ.

Австралийците имат много висока винена култура, те консумират много бутилирано вино, понякога закупено директно от избите. Най-посещаваните региони са Хънтър Валей, който е до Сидни, Яра Валей, който е до Мелбърн, Бароса Валей, Макларън Вейл, Клеър Валей.

Стандартният размер на изба в страната по думите на българския технолог е с капацитет на обработка около 1000 т грозде или към 1.5 млн. винени бутилки. Като цяло производството е доста механизирано. Има и по-малки изби, които произвеждат от 10 до 30 хил. бутилки, но повечето всъщност не са изби, а марки. Някои от тях отглеждат грозде и го дават на големите комплекси за винифициране, а други дори нямат лозя, а си купуват гроздето.

Начинът на мислене на винопроизводителите в тази страна е много различен, смята Свилен. „В Европа се стремим избата ни да е красива без значение дали е функционална. Австралийците поставят функционалността на първо място и изграждат прости бързи конструкции, но вътре съдовете са наредени по удобен за работа начин“.

Според технолога на „Малката звезда“ романтиката, която търсим в Европа, липсва, но и потребителите не се вълнуват от това. Избите инвестират доста средства в специални дегустационни зали, които са в непосредствена близост до производството, където може да се дегустират вина, да се правят сватби, а някои имат ресторанти.

Избата, в която работи Свилен, е в Клеър валей, на 120 км от Аделаида, към вътрешността на континента. Това е най-известното място за производство на ризлинг в Австралия, като вината от този сорт се представят отлично на световната винена сцена като напълно конкурентни на немските и френските ризлинги. Шираз, каберне совиньон, гренаж, мурведър са сред най-разпространените сортове тук. Производителите определено наблягат на италианските сортове, смята технологът.

Макар винарските компании да произвеждат големи обеми, те ги предлагат под не повече от осем етикета. Вината са предимно чистосортови, много рядко блендове.

Друг интересен факт според Свилен е, че за разлика от Европа лозята в Австралия никога не са страдали от филоксера и всичко е сято на директен корен без подложка.

„Оказа се, че голяма част от вината отлежават в дървесина, въпреки очакванията ми да са по-скоро плодови. Австралийците използват американски и френски дъб. Вината нямат чак такава фенолна запасеност като нашите, но са мощни и добре структурирани. Просто тероарът е по-различен“.

Северната част на континента е тропически рай, подходящ за туризъм, но не и за винопроизводство, поради което то е концентирано в по-хладните райони на югоизток, далечния югозапад и Тасмания. В южната част климътът е умерен с влияние от океана, има четири сезона, но зимата не е толкова студена и лятото не е толкова топло.

Свилен е впечатлен от усилията на общината в долината Клеър да помогне за развитието на винения туризъм чрез рекламни кампании и организиране на събития. Самата държава има политика в тази посока. Иначе конкуренцията е само на вътрешния пазар, внос на вина почти няма.

Законодателството по отношение на виното в Австралия е доста по-демократично от европейското, обясни още технологът. Австралийската система за класификация е приета през 1994 г. и е наречена Geographic Indication (GI). За разлика от Европа тя се основава на географски принцип, а не на тероара. Системата GI определя района на произход на виното, но не взема под внимание почвено-климатичните характеристики, не определя сорта на гроздето и не урежда правилата за производство. Ето защо австралийските географски наименования (GI) не се явяват апелации в строгия смисъл на думата.

И малко полезна информация. Колкото е голяма Австралия, толкова е ненаселена. Само 25 милиона са жителите й, като 85% от тях живеят по линията от Мелбърн до Кен, между които разстоянието е 3000 км. Петият по големина щат, в който работи българинът, е 10 пъти по-голям от България. Цялата долина наброява около 18 хил. души.

Като бюджет за едно такова пътуване са необходими около 6 хил. лева, за да заминеш. Но се връщаш с пари отгоре, зависи колко са ти широки пръстите все пак. При това можеш да си на печалба, дори след като си отделил средства да пообиколиш страната след края на кампанията. Определено си струва, категоричен е Свилен Георгиев.

Винената дегустация е нашата спортна дисциплина

Ако желаете да научите за нашите бъдещи спортни надпревари, драснете отдолу един имейл