Една от тайните на нейния успех са почти маниакалните й претенции към качеството на виното

Историята на известната в цял свят винарска изба Veuve Clicquot (Вдовица Клико) е историята на великата дама на шампанското и нейните изключителни вина Никол-Барб Понсарден Клико

Всичко започва във време, когато прабабата на сегашната делова жена се е занимавала изключително с изящни изкуства и танци. За разлика от нея в зората на 19-ти век 27-годишната французойка Никол Клико смело се нагърбва с развитието на семейния бизнес, като става първата в света успешна бизнесдама. Как става това?

Когато през 1789 г. избухва Великата Френска революция, бъдещата мадам Клико е едва 12-годишна – тогава се нарича Никол-Барб Понсарден, а семейството й владее огромни площи обширни лозя. Никол е единствено дете, наследница на завидно състояние. Естествено е кандидатите за ръката й да се редят на опашка. Макар да не е красавица, тя носи гените на предприемчивия си баща барон Понсарден, има гъвкав ум, мисли практично.

През 1798-а, след като навършва 21 години, Никол-Барб се омъжва за крупния собственик на лозя и фабрики за производство на шампанско Франсоа Клико. По този начин, както често се случва в браковете по сметка, се обединяват фамилии, собственици на проспериращ бизнес.Историята на този брак, уви, е тъжна. През 1805 г. Франсоа умира и Никол става вдовица. Вдовицата Клико (Veuve Clicquot).
С изключителен интелект, амбиция и управленски талант мадам Клико поема бизнеса. Приживе съпругът й е доста консервативен и много от идеите на предприемчивата дама остават неосъществени. Сега тя е свободна да ги реализира.

Една от най-големите тайни на нейния успех са почти маниакалните й претенции към качеството на виното, произведено от Дома Клико. Едно от откритията на Никол, което се смята за огромната й заслуга към всички производители на шампанско, е ремюажа. Методът, който позволява да се отстрани утайката от дрождите в шампанското и то да изглежда прозрачно като сълза.

Дотогава пенливото вино, открито от митичния монах Дом Периньон, било мътничко. Мадам се сетила да пробие дупки в една кухненска маса и да застопори в тях бутилките под ъгъл с гърлото надолу. На определен период бутилките се завъртали с няколко градуса. Така утайката се събирала над временната запушалка.

Накрая гърлото се поставяло в лед и утаените дрожди замръзвали. После работниците на мадам махали временната тапа и леденото парченце изхвърчало навън. Бутилките се доливали и им се слагала постоянната запушалка. Шампанското в тях било кристално чисто.

Осъзнавайки важността на качеството на суровините, Никол инвестира и в разширяването на площите с лозя, засаждайки най-добрите сортове грозде, популярни и до наши дни. Днес лозята на Veuve Clicquot са класифицирани като Grand Cru и Premier Cru. Това са едни от най-добрите лозя в Шампан. Традиционно и до днес винарите на Veuve Clicquot предпочитат сортовете Pinot Noir (42%) и Chardonnay (47%), като използват също Pinot Meunier (11%).

Още една революционна стъпка предприема Мадам Клико. Тя решава да постави цветни етикети на бутилките си. Дизайнерското й попадение веднага я отличава от конкуренцията. Преди нея всички етикети са черно-бели. Цветът, който харесала първата бизнесдама е наситеният цвят на жълтъка на кокошите яйца, който според нея бил шик и освен това лесен за сравнение еталон.

Днешните собственици на Дома Veuve Clicquot Ponsardin обичат да разказват как през 1814 г. руските войски нахлули в Шампан и започнали да грабят бездънните складове със скъпоценното пенливо вино на Дома Клико. Запазвайки спартанско спокойствие, вдовицата погледнала равнодушно на тази вакханалия от прозореца и като се разположила удобно в креслото, задрямала. Спокойствието й било нарушено от служителя, отговарящ за охраната на избите, който влетял в стаята, крещейки: „Мадам! Те са като хуни, пият от скъпоценното ни вино!”. Но в отговор чул само: „Нека пият, по-късно всичко ще заплатят”.

Няколко месеца след това на пристанището в Санкт Петербург влиза търговски кораб, натоварен с 20 000 бутилки шампанско Veuve Clicquot. Само за няколко дни цялата партида била разпродадена на невероятната цена от 12 рубли за бутилка, или както казала мадам, руснаците си платили. А корабите започват редовни курсове. 

Изпреварила дори бизнесдамите от 21 век, столетия по-рано мадам Клико умело завоюва руските пазари. Прави го не само благодарене на качеството на своето вино, но и като проучва какво харесват руските аристократи. „Руснаците – пише й висшият френски дипломат в Санкт Петербург г-н Боне – се радват като деца, наблюдавайки мехурчетта на шампанското. Как тапата му се стрелва нагоре и как пяната му залива изисканите тоалети на присъстващите дами.” Дворяните много обичали шампанското да се лее като река и никога не се стискали. При това, за да утолят ненаситната си жажда, те искали шампанското да е непременно „кликовско”.

Разбира се, бизнесът на семейство Клико познава и трудни времена. Лозята и безкрайните изби (по приблизителни оценки с обща дължина от 24 километра) изисквали постоянни инвестиции, така че вдовицата понякога трябвало да „затегне корсета”. Но за нея работата винаги била по-важна от личното благополучие. Тя не се поколебала дори да продаде семейните бижута, когато се наложило да изплати натрупаните дългове. Никол била пестелива по отношение на себе си, но готова да похарчи много пари, за да купи най-плодородната земя в Шампан.

Никол-Барб Понсарден почива на 89 години, оставяйки след себе си една процъфтяваща винена империя, внушителен капитал, и най-важното – неизбледняващата слава. Не случайно заслужено я наричат La Grande Dame. Днес името й е световно известна марка и символ на едни от най-добрите вина – Veuve Clicquot Ponsardin.