Кремена Вундерли (Димова) е родена преди 42 години в Стара Загора. Завършила е ГПЧЕ „Ромен Ролан“ с немски език, социология в СУ „Св. Кл.Охридски“ и курсове в Изследователския център по лозарство и винарство във Веденсвил, Швейцария. Живее в живописния винен район Лаво, на брега на Женевското езеро, в близост до Монтрьо, където са корените на съпруга й Лоран. След кариера в областта на маркетинговите проучвания, в момента се занимава с развитието и популяризирането в Швейцария на семеен проект за вина, произвеждани в България. Майка на две деца.
– Кремена, как попаднахте в Швейцария?
– Преди близо 20 години последвах сърцето и съпруга си. Когато живееш в този живописен район, сред старателно изградените каменни тераси от лозя, които пищно се вият над езерото, не можеш да останеш безпристрастен към лозята и виното.
Винарска област Лаво е включена в списъка на Световното и природно наследство на ЮНЕСКО. Красотата й разпали у мен трепета към лозята, а съпругът ми Лоран – любовта към виното. Той е от семейство с лозаро-винарски корени,
старият етикет на вината на прадядото на Лоран Вундерли от 1919 г. е изложен в музея на Монтрьо
а семейната традиция днес се продължава от брата на съпруга ми – Марк, който е дипломиран инженер енолог-агроном.
Преди да стартираме нашия проект „Еолис“, имах възможност да пътувам и да открия красиви лозарски райони на Италия, Франция, Австралия, Испания и да дегустирам много вина. През есента си взимах отпуск, за да помагам по време на гроздобера
в изба на близки във Вилньов
Там научих много за техническата част на лозарството и винарството.
– Защо решихте да инвестирате в лозя у нас, в България?
– Детските ми спомени са свързани с лозята на дядо ми, зад каменната чешма до големия орех, под планината, с аромата на узряло грозде, дюли и сладка шира през есента. Това е мястото, където днес се намира Еолис Естейт, в полите на Източните Родопи,
в село Малко Градище до Любимец
Един ден майка ми Яна се обади, за да ме попита какво да прави с върнатите ни семейни лозя, дали имаме интерес към тях. Това беше искрата, от която тръгна проектът. Имахме огромно желание да създадем наш домейн в България и той да бъде семеен. Стартирахме бавно, стъпка по стъпка, с участието и подкрепата на всички в семействата ни. Лозята бяха изоставени от 20 години, парцелите – малки и накъсани. Стари енолози потвърдиха, че там се е гледало много добро мерло. Взехме проби от почвата, които изпратихме за
пълно изследване в специализирана швейцарска лаборатория
Избрахме сортовете, искахме да експериментираме как ще се държат тези
френски благородници в нашия тероар. Посадъчният материал подбрахме във Франция. От червените сортове работим с традиционните за района Мерло и Каберне Совиньон, както и Сира и Каберне Фран – сортове, които обичат глинесто-песъчливи почви и много слънце. Районът ни е един от най-слънчевите в България, със слънцегреене през вегетативния период близко до това в Калифорния, което през топлите дни се уравновесява от прохладните въздушни течения от Източните Родопи.
Към момента гледаме 30 дка лозя
което ни позволява да контролираме качеството.
Братът на Кремена, Христо, подрязва лозята в Малко ГрадищеТе растат под грижите на брат ми Христо, който черпи от компетентния опит на Марк. Майка ми Яна управлява фирмата и дейностите в лозята. Баща ми Димо ни подкрепя и помага. Нашата философия е, че виното се прави на лозето, затова и прилагаме техники, които са насочени към контролиране и намаляване на добива за сметка на неговото качество.Търсим по-малко реколта, но с високо качество. Работата на лозето е ръчна, което ни позволява да следим неговото развитие. През миналата година обилните дъждове не ни пожалиха, но компетентната работа ни помогна да имаме добра реколта.
На лозето не трябва да се криеш от бурята
а да се научиш да танцуваш под дъжда.
– Обемите на производството? Накъде поема то?
– Годишното производство е около 10 000 бутилки, между 800 и 2000 бутилки от серия. Червените вина отлежават в 400-литрови бъчви от френски дъб, не по-малко от 9 месеца, до постигане на елегантна хармония между плодов букет, дъбови аромати, танини и киселини.
Една част от вината се изнасят в Швейцария
където успоредно с популяризирането им разказваме за България. Виното носи сърцето на земята, която го ражда, и сърцето на хората, които го създават. С „Еолис“ швейцарските любители на вино научават за България, за красотата на Родопите, за историята ни, за културното ни наследство.
Когато търсихме име на виното, искахме то да е свързано с района, да буди въпроси, да разказва за сърцето и историята на виното. Вятърът и слънцето са два от елементите, които характеризират точно този регион. Логото на „Еолис“ символизира тази хармония. То
напомня два знака, свързани с мистиката на траките – на слънцето и на вятъра
Kremena-Dimova-01-23-15
Кремена Димова с Лоран (вдясно) и брат си Христо на Ди Вино Тейст през ноември 2014 г.
– Как се приема нашенското вино в Швейцария?
– Швейцария е пример за това как се запазва малкият производител, как се промотират локални продукти. Когато влезете в една млекарница, можете да намерите типични сирена и специалитети от региона. Тя е страна с развита винена култура, където се произвеждат качествени вина. Конкуренцията от отлични вина от цял свят е огромна.
Вината „Еолис“ намериха много добър отзвук
сред швейцарската публика. В момента се предлагат в едни от най-класните ресторанти в Цюрих като „Швайцерхоф“, „Карлтон“, „Линденхоф Келер“, „Рюстерай“. В забележителния „Цунфтхаус цур Ваг“ организирахме специална вечеря, на която бяха поканени постоянни клиенти на ресторанта. Български ястия, интерпретирани и приготвени с много финес от френския им шеф готвач, бяха перфектно съчетани с вина „Еолис“.
В района на Монтрьо вината ни могат да се дегустират в ресторанта на
един от най-импозантните хотели – „Виктория“, в Глион
наслаждавайки се на величествената гледка към Женевското езеро и заснежените върхове на Ле Дан дьо Миди. Организираме и дегустации с клиенти, които са любопитни да открият проекта и вината ни.
Има ни и в магазини със специално отношение към виното в България, а скоро „Еолис“ ще могат да бъдат опитани в един емблематичен лозарски район – Напа Валей, Калифорния.