История на винарната

В пещера Козарника работи смесен екип от спелеолози, антрополози и други специалисти, част от тях французи, които идват да си купуват вина. Броят: „Ун, дьо, троа…“ „Какво броите?“ – ги пита Оги. „Ти знаеш ли, че има 20 вида птици в района на избата. Тук виреят прилепи, изчезнали в Европа отпреди повече от 150 години, защото те живеят в почти стерилна среда…“ Това признание на мен ми говори много.

Въпреки изключителния тероар обаче следват разочарования със собствените им вина, които правят в чужда изба, защото не могат да контролират процеса. Със смесени чувства, са на крачка да напуснат региона, когато случайно узнават за винарска изба, изоставена отпреди 30 години.
„Мястото беше обрасло с дървета. Копривата, станала като храсти с огромни стъбла, скриваше сградите. Личеше само червената къща.“ 2005-а е и те решават да рискуват. Същата година закупуват Гъмза, правят еликсир и го предлагат една вечер на двама ценители на виното, за да видят как се справят. На следващата сутрин и двамата са в избата, искат да изкупят цялото количество. Което им подсказва, че пътят е правилен. Хората разпознават истинския продукт, виното, което правят години наред, близко до вкуса им.

За да затворят кръга, решават да закупят земя
Но това се оказва истински кошмар, защото никой не иска да продава на чужди хора. Местните ги гледат под око. Не ги познават. Не вярват, че ще правят лозе. Първите 300 декара, които закупуват, са на място, на което никога нищо не е расло. Много трудно, но успяват да се освободят от тази земя и правят лозе на други 80 декара. Но не преценяват, че почвата е уникална. Засаждането трае 3-4 дни. Много горди от построените като войници лозички, те решават да се похвалят. Канят приятели на пикник. Превалява. Изчакват на чаша вино, докато отмине дъждът. Като отиват на лозето, какво да видят, лозичките висят във въздуха. Обясняват им, че ако до седмица не ги презасадят, ще изсъхнат. Те са енолози, винари, но не и лозари. Оказва се, че плугът не се е справил с пясъчно-глинестата почва като бетон и „лапичките“ му са подскачали и не са затискали лозичките. С трактори, краката във вода, петдесет човека – всички, които са се отзовали – за една седмица презасаждат 30 хиляди лозички.
Сортовете им препоръчва техен консултант, французин, работещ към две елитни шата, едното от които е в топ 3 на света. Марсан и Русан е категоричен той. Те очакват някаква Сира. „Белийв ми, белийв ми! – все повтаряше Матийо. Израснал е на такава червеникава почва, с високо съдържание на желязо. Факт е, че той коленичи, когато видя земята, и я целуваше. Вие имате съкровище, вярвайте ми. Беше много амбициран да постигне успех и успя. И ние успяхме. И районът успя. Защото никой не свързваше Белоградчик с грозде, никой не вярваше, че тук може да стане вино. А вината ни още преди 7-8 години стъпиха на световната сцена.“

Медали, атласи, оранжев хит
Изложението, на което Цветанов и Сребринова получават международно признание за ексклузивните си вина, е престижният конкурс на Декантер в Лондон през 2006-а, на което техен приятел показва първото им вино, направено в района – Maxima, реколта 2003. Получава бронзов медал. За първи път вино от Източна Европа е така високо оценено. След това организацията на конкурса две години подред иска проби от изба „Боровица“. И три години виното е заслужено наградено, а накрая получава стикер, че е изключително. Ценителите връщат към талантливия тандем съобщение за добра инвестиция, добро попадение. Оказва се, че и от ограничени парцели могат да се творят чудеса – великолепни, различни вина, които оставят дълготраен спомен.
Без да разберат, двамата енолози са посетени и от екипа на Джансис Робинсън и Хю Джонсън и се появяват в „Световния атлас на виното“, 2008. С право се гордеят, че в прочутата библия на енолозите са представени девет български вина, три от които от техния регион, а две – от „Боровица“ Maxxima и Sensum. 2014 пак са там – този път с ексклузивния DUX.

В изба „Боровица“ правят малки серии превъзходни бели и червени вина
розета и ограничена партида от оригиналното естествено пенливо вино Ognyan Tzvetanov Premiere Cuvée. „Като засадихме един клон с Шардоне, оказа се, че при смачкване на гроздето се получава силно наситен портокалов цвят, който впоследствие при ферментация прави нюансите на виното оранжеви. В повечето случаи, за да получат подобен цвят, колегите трябва да настойват виното часове или цял ден. А при нас още в началото се получи цвят „фанта ориндж“. То е една от перлите на нашата изба. Оранжевите вина са хит – в Англия и в САЩ, особено по винените барове. Освен това са рядкост. Хора, които разбират, твърдят за нашето, че не са пили толкова нежно оранжево вино. Първото създадохме през 2008-а. Втори път през 2014-а, която беше малко трудна година. Направихме и през 2017. Възможностите на региона са огромни.“

Тероар

Сгушена сред белоградчишките скали и намираща се в близост до едноименното село, „Винарска изба Боровица” е ориентирана предимно към създаването на ограничени партиди вина с изявен характер и носещи спецификата на тероара, а Северозападна България е регион, който предлага добри възможности за получаване на грозде и вино с отличителни характеристики.

Поради изключително ограничените количества на преработваното грозде, произвежданите в изба "Боровица" тихи и естествено пенливи вина са в минимални количества и силно изявен характер, отразяващ спецификата на съответния тероар.

За вината

Колекциите „Borovitza” и „Great terroirs” са предимно от сортови вина шардоне, рикат, гъмза, букет, мерло, каберне совиньон и пино ноар. Гроздето е отгледано в избрани лозя и вината носят така специфичната за региона свежест и минералност. Вината се произвеждат с минална технологична намеса, без добавянето на сулфити и внимателно подбиране на препаратите, които се използват в лозето.

Винен туризъм

Препоръчително е да си уговорите дегустация няколко дни преди да ги посетите.
Дегустациони пакети: https://winwines.net/vinarska-izba-borovica/
тел. за поръчки: 0887 410 619

Адрес: с. Боровица, общ. Белоградчик
(направление Ружинци – Белоградчик, преди с. Боровица вдясно )