Лозето

Източен регион

Дата на създаване: 2015

История на винарната

Благодаря на всички,които присъстваха на Гроздобер 2!
Мисля ,че се получи запомнящо се събитие.
Снощи нямаше как да сме многословни,но ми се иска за всички,които присъстваха на Лозето и всички приятели да разкажа две истории:
Едната е историята на лозето,а другата е история за една мравка и микроскопичен паразит.Двете истории всъщност са част от тези странни мистериозни неща,по-големи от нас хората,които нашият мозък не разбира ,но те съществуват. Едната е за невидимата сила,която ти помага винаги,когато искаш нещо много силно, а другата е за силата на природата и процесите,които се случват в нея...
Та историята на лозето до тук е следната:
През 2012 по време на едно напълно не планувано пътуване до Италия се запознах с Марио.Само за него може да се напише книга...Но как се запознахме....Карах безцелно из Тоскана,без идея къде точно ще отида ,къде ще спя вечерта,просто се наслаждавах на красотата на тази част на страната. Спирах на знак‚стоп“ и си казвах тук на ляво,на следващият на дясно.За някой подобно пътуване може да е странно,но тогава за мен беше невероятно преживяване. В края на вторият ден дойде време да потърся място за нощувка.Днес вярвам,че тези сили, за които споменах са ме пратили точно при Марио.Нямаше свободни места в 5 къщи за гости и пътят ме отведе до приказно красиво място оградено с лозя и елегантна вила насред тях,позвъних на звънеца и излезе ухилен до ушите мъж на средна възраст с бяла коса и рядко срещани сини очи. 20 минути по-късно вече ме разхождаше из избата,а аз имах усещането ,че съм живял тук винаги.
Марио е винар,един от най-добрите в Италия, има 4 деца,прекрасна съпруга и е един от най-вдъхновяващите личности,които познавам.
Бях три нощи в избата му,след това ходих още няколко пъти. Този човек всъщност запали мерака и мечтата да направя собствено лозе и изба.Той ме свърза и консултира с част от хората,които помогнаха за изграждането на Лозето. Хиляди неща е можело да бъдат различни за да не се срещна с него,но онези невидими сили ,за които говоря направиха така,че на някой „стоп“ да не завия на ляво,а на дясно и пътя да ме отведе точно при него. Дали е съдба и дали щях да се запаля по винарството и без него,не зная но тази среща тогава неосъзнато промени живота ми...
През тази същата 2012 г е роден сина ми Симеон.:)
Започнахме здрава работа,по създаване на лозе... Комасирането на терена отне доста време,подготовка,работа с булдозер и багери. Епични месеци с много работа,трудности,но отново с онова усещане ,че някой или нещо ти помага...
Онези невидими сили ме срещнаха и със Стефан Чоранов,най-добрият агроном-лозар и невероятен винар.Без неговата помощ нямаше да го има Лозето.
Същите невидими нишки ни събраха и с Минчо Минчев,човека с който изнесохме цялата работа от първият ден до сега. Страхотен човек и приятел
Дойде 2015 и започнахме засаждане на лозето,не си спомням до сега толкова хубав и топъл ноември... За 20 дни засадихме 100 000 лози,дъжда заваля в деня,в който и последната беше в земята.Онази помощ ,за която говорих в началото беше с нас и тук.
В тази година се роди Елица
Който знае дори малко за лозарство знае и,че първите две години са най-трудни и критични за едно лозе.Минахме ги с много труд и през 2017 брахме първите плодове.Макар и съвсем малко гроздето ни изненада с качество,характер и обещание за страхотни вина в бъдеще.
Малък ,но с характер това беше гроздето през 2017.Същото ,като малката Яна,която се роди точно,когато сваляхме първото червено вино от Лозето в Бъчвите!
Снощи открихме реално първият същински гроздобер.Имаме всички предпоставки да направим страхотни вина през тази година!
Когато за пръв път стъпих на мястото на бъдещото лозе ,знаех че съм го намерил.Мястото плени мен,то ме владее и до днес.С времето усетих,колко сме малки ние хората,колко по-силни процеси има от нас,колко неразбрани природни закони движат живота ни...
И до днес рано сутрин или късно вечер виждам стадо сърни до Лозето, двойката скални Орли са все още над лозето,зайците са още повече...Утрините и залезите тук са приказни и за каквото и да мислиш или си се ядосвал поспираш и се успокояваш
И никога не искам да пречим и да нарушаваме тази хармония съществувала преди нас от хилядолетия.И такава ни е цялата идея за това Лозе и това място.С минимално вмешателство да отглеждаме гроздето си и да пазим природата около Лозето.
И тук идва място за историята на мравката и паразита:
Прочетох я скоро в книгата на Иво Иванов“ Кривата на Щастието“,която горещо препоръчвам.
Става въпрос за един мъничък на практика невидим организъм ,паразит.Той живее в черният дроб на преживните животни,най-често в този на овцете.Организма им обаче е изградил защитни механизми и успява да изхвърли мъничкият паразит с отделителната си система. Но с това пътят на малкият натрапник не свършва,а едва започва.Той попада в чревният тракт на охлюва,който обича да се храни и избира влажни места съдържащи екскременти на овце.Паразита използва своя нов дом само временно,той излиза от него чрез слузестата течност,която охлюва отделя.Въпросната течност е притегателен магнит за мравките,които се хранят с нея.Ларвите на паразита попадат в мравката и тук идва най-уникалната част от историята.Един единствен паразит се настанява в централната нервна система на мравката и започва с невидими сили да я командва,като в кара всяка вечер да се отклони от колонията си и да застане на върха на тревичка .Зловещият кукловод прави това с мравката с единствената цел тя да бъде изядена от преживно животно,най-добре овца и той отново да попадне в удобният за него и децата му черен дроб...
Когато прочетох тази история първо помислих,че не е истина.Оказа се,че в природата има много подобни случаи на организми,които ползват други за да се възпроизведат.След това изпитах страхопочитание към силите и логиката,които движат тези процеси. Как един мъничък микроорганизъм прави всичко това.Името му е Dicrocoelium Dendriticum .Ние се мислим за невероятни и велики ,а малкият симпатяга е микроскопичен и по-умен от нас?
И с тази история,която на пръв поглед няма нищо общо с Лозето искам да обесня логиката ни за това място и всичко ,което правим тук.
Снощи преди събитието разпръснахме по поляната тревна смеска,стъпките на всеки гост и дъжда гарантират ,че хиляди нови тревички ще поникнат.Върху тях сигурно ще се качи някоя мравка и овцете ни ще я погълнат...
В забързаният и арогантен 21 век ние не си даваме сметка,че сме част от процеси и механизми ,които дори не можем да разберем.Голяма част от тези процеси дори зависят от нашата преходност,в което няма нищо страшно...
В последно време вярвам,че всеки човек има своята мисия,но когато стане въпрос за това какво ни е приготвила съдбата всичко много прилича на хвърляне на зарче,Дали ще ти се падне 1 или 6 никога не знаеш.Важното е според мен по време на играта да ти е интересно и да създаваш и оставяш смислени неща. Създаването на Лозето и вината от него за нас е такава мисия.
Хиляди фактори е можело да са различни за да не бъдем снощи с повече от 300 човека на лозето! Но бяхме там и беше магично!
Благодаря Ви!:)