Напа — достатъчно е ценителите на хубавото вино да чуят това име и веднага си представят каберне совиньон и шардоне от свеновна класа. Може би най-удивителното за долината като винарски регион е, че на него се падат под 5% от общото производство на вино в Калифорния. 

Историята на Напа впечатлява с главните си действащи лица, които в началото са обединения на неголеми винопроизводители, 95% от които и до ден днешен остават семейни фирми. Повече от 450 винарни са изминали пътя от съвсем дребни производители до мултинационални компании.

В края на XIX века около 150 изби засаждат над 400 хил. лозови дръвчета в региона и започват да правят вино. Уникалните природни условия плюс таланта на местните винари донасят бърза популярност на няколко от тях  (Inglenook, Charles Krug, Beringer и др.), включително извън границите на САЩ.  Успехът им обаче е помрачен от две събития – филоксерата, която през 1919 година унищожава почти напълно многогодишния труд на много семейства, и въведеният на 28 октомври същата година “Сух закон” в страната. Винарска Европа облегчено въздъхва, а долината на Напа изпада в забрава повече от 20 години.

Потомците на семейните винарски изби решават да възродят бизнеса и през 1943 г. Луис Мартини, Джон Даниъл, Чарлз Форни и Луис Стралла създават асоциация на винопроизводителите, като обединяват усилията си, за да популяризират не собствените си марки, а региона като цяло. Наричат себе си „общество на елегантните питиета и изисканата кухня“, като пропагандират нов подход към купуването на вино, съпроводено с дълги и увлекателни дегустации. Успяват да привлекат вниманието на световната общественост, оптимизират производството и дистрибуцията, изграждат работеща маркетингова стратегия, и така, в началото на 50-те години на миналия век започва възраждането на винопроизводството в долината на Напа. „Преди 60 години само определени хора асоциираха Napa Valley с производството на вино, днес целият свят гледа на долината като на моден законодател във винопроизводството. Изглежда наистина сме създали бранд от световна величина“. С тези думи легендарният Робърт Мондави, основател на Robert Mondavi Winery, най-голямата винарска изба в долината на Напа, обобщава постигнатия резултат.

Днес общо около 140 хил. декара от долината са заети с лозя. Това е около осем пъти по-малка площ от района на Бордо и два пъти – от лозята в Бургундия и Шампан. Но макар че не е голям, регионът е известен с разнообразните си почви и климат.

Река Напа, дала име на долината, на места изглежда като пресъхващо поточе, но в близост до океана набира мощ и внушителност. Тя тече между планини с вулканичен произход, които са източник на разнообразните минерални отлагания, определящи разноликите почви в региона.
Европейците обикновено критикуват калифорнийските производители, че не вземат под внимание различните типове почви. Едно от обясненията на тази явна небрежност е в изключително сложната им градация. В долината са открити 150 вида почви, много от които се редуват и се наслояват в пределите на няколко квадратни метра и така дават повод на винарите да винифицират нищожно малки партиди.

По отношение на климата тук, както навсякъде в Калифорния, лятото е значително по-хладно на юг (средно с 6,3°С), отколкото в северните части. Фактически в Лос Карнерос е толкова хладно, че това на практика е гранична зона за доброто винопроизводство, а в Калистога е топло точно колкото биха искали да бъде производителите на качествено вино. Земята между тези райони подхожда за отглеждането на широк спектър от сортове. С придвижването на север по долината на Напа виното постепенно придобива богатство от вкусове и се повишава нивото на танините.

Що се отнася до влиянието на географското положение върху съдържанието на бутилката, то е свързано не толкова с капризите на природата, колкото с организацията на производство. За милионите туристи долината представлява безкрайна поредица от винарски изби, разположени покрай две от главните магистрали. Към днешна дата броят на винарните е около 450, а производителите на грозде са поне два пъти повече. Характерно за региона е, че някои изби имат съвсем малко собствени лозя, по-скоро за пред туристите. 

Вината, които изстрелват Напа към звездите, се появяват през 70-те години на миналия век. Отличават се с индивидуалност, която нямало как да не бъде забелязана. За тях е приложимо правилото, че за да се получи хубаво вино, лозето трябва да страда, гроздето да се бори за своето узряване, а лозниците все по-дълбоко да пускат своите корени в не особено плодородната почва.

Репутацията на Напа се базира на шардоне и каберне совиньон, но това не значи, че освен тях в долината други сортове не растат. Пино ноар също е отличен сорт, особено в южните части, където прохладният климат придава на червеното вино ярък плодов вкус и значително изящество. Виното от совиньон блан пък може да бъде както плътно, така и с остър вкус. Често го наричат Fume Blanc. Тук расте също и ризлинг, често наричан Johannisberg Riesling, но сортът е по-успешен, когато се използва в приготвянето на сладки вина с оттенък на „благородна плесен”. От друга страна топлите места на долината могат да бъдат прекалено горещи за ризлинга, а прохладните области са предпочитани за отглеждането на по-престижното шардоне. На места, където въздухът е с най-висока температура растат добри зинфандел и пти-сира, от които се правят вина със стегнат плодов вкус. 

Каберне совиньон и шардоне се отглеждат навсякъде. Характерът на произведеното от тях вино е много различен, от една страна поради предпочитанията на винопроизводителите, от друга – заради особеностите на местността. Когато се пият млади, вината имат обилен плодов вкус. Виното на Напа има всички шансове да става все по-добро и по-добро. Повечето винопроизводители и лозари в региона са малки и средни по мащаб фирми, макар че някои винарни са собственост на големи мултинационални компании. 

Вината от Напа са доста скъпи, но се намират и бутилки на по-достъпни цени. Местните компании притежават отлично чувства за пазара. Ако искате да си купите вино от Mondavi, бъдете готови да заплатите за Каберне совиньон резерва доста солена цена. Но за по-простото Fume Blanc (парфюмирано совиьон блан) ще ви поискат по-малко. Нали все пак в тази висококонкурентна среда винопроизводителите непрекъснато се съревновават за постигане на най-добрия компромис между цена и качество.