Къде ни заведе Трифон Зарезан на своя празник и с какво вино ни почерпи
Няколко дни след Трифон Зарезан още усещаме вкуса на невероятните нови винени шедьоври на нашите приятели от „Вила Мелник” и „Орбелус”, които гостоприемно ни посрещнаха на празника на виното.
И друг път сме ви разказвали за семейната изба на нашите приятели Любка и Никола Зикатанови. А сега към бизнеса се е включила и тяхната дъщеря Милица. Завършила английски колеж, бизнес администрация в Бостънския университет в САЩ, три години работила на различни позиции в Англия във водеща световна компания, сега тя се е върнала в България, за да се отдаде именно тук на магията на виното, превърнало се в страст и съдба за нейното семейство.
„Вила Мелник” тази сутрин бе най-многолюдното място в района на село Хърсово.
Макар че пристигнахме цял час преди официалното ритуално зарязване, вече беше пълно с гости. Доброто настроение проби мъглата, която се опитваше да скрие величествената гледка. От терасата на новата винарна първо ни зашеметиха планините – загасналият вулкан Кожух, спящ от близо милион години, Огражден, Беласица, Славянка и Пирин. А после и ширналите се сто декара с лозя пред сградата. Казаха ни, че наблизо са и другите 200 декара, засадени с дълъг списък от сортове, от които българските са поне половината.
Първо направихме кратък тур из винарната, следвайки пътя на виното. Водеше ни Румяна, единият от технолозите на избата, овладяла тайните на виненото изкуство в Бордо и завърнала се да го пресъздава в родината си. Тръгнахме от най-високия етаж надолу.
Причината е, че съоръжения са разположени на три нива и са проектирани така, че по естествен гравитачен път да текат производствените процеси. Проследихме стъпка по стъпка еволюцията на гроздето, през какви етапи преминава, за да се прероди във вино, чак до тунелите, вкопани в пясъчника на хълма, на който е изградена избата. Отскоро подземията са превърнати в истинска атракция, която заслужава да се види.
В дегустационната ни чакаха най-новите вина на „Вила Мелник”. Особено ни допадна оранжевото вино – купаж от два различни сорта – Совиньон блан и Керацуда. Румяна ни обясни, че гроздето е ферментирало с ципите в продължение на две седмици и отлежавало с утайките един месец. Цветът му бе по-скоро наситено жълт отколкото оранжев. По правило продължителният контакт на сока с твърдите части на гроздето е причината за оранжевия цвят. Но в действителност той може да бъде жълт, кехлибарен, оранжев или розов и това зависи от използвания сорт грозде, зрелостта, съдът, който е използван, и други технологични фактори.
Българско киви – прясно, сушено, приготвено на сладко и нектар, при това произведено в Петрич.
Докато опитвахме младите вина на избата, навън хорото се завъртя шеметно. Освен щедро леещото се вино опитахме и фермерски продукти на фирми от околността. Например българско киви – прясно, сушено, приготвено на сладко и нектар, при това произведено в Петрич. Заслугата за съществуването му е на самия Тодор Живков, който прави голям експериментален масив през 1978 г., казват стопаните му.
Една малка част от този масив е възстановена на семейството на Албена Георгиева през 90-те и така те, по неволя, получават киви и започват да отглеждат киви. На съседните сергии предлагаха също вкусен мед, както и истинско козе, овче и краве сирете.
Гвоздеят на празника бе, разбира се, зарязването на лозето, в което можеха да се включат всички желаещи да пробват как се прави.
Ние побързахме да хванем част от празника в близката „бъчва” на „Орбелус”.
Макар същинският ритуал да беше приключил и тук ни посрещнаха сърдечно. Благой Русев, единият от собствениците на избата, веднага ни препоръча първото натурално вино (без добавени сулфити) „Орбелус Митра”, което е наистина страхотно. Както и останалите от реколта 2015. И тук се разходихме из винарната, макар че това ни е за втори път, но винаги научаваме по нещо ново за първата българска изба със сертификат за производство и разпространение на биовино.
С натежали от вино глави и чанти се разделихме с този прекрасен край, в който виното и пейзажът се сливат в истинско произведение на изкуството. До следващия Трифон Зарезан!