Регистрация:

Цена на куверта – 15 лева.

На 16 ноември във “Фотосинтезис Арт Център” ще опитаме заедно избрани вина само от местни сортове

Дали формулата на трайния международен интерес към българските вина се крие в местните сортове? Няма еднозначен отговор на този въпрос, но е факт, че през последните години българските винопроизводители успешно преоткриват типично българските винени сортове. Според нас търсенето на собствена идентичност минава през регионалното, различното и отличимото. По данни на Международната организация за лозата и виното в България има 120 местни сорта, но не повече от 30 са познати дори на енолозите. Докато страната се бори за свое място на чуждите пазари, нейният шанс до голяма степен е във възраждането на традициите.

Ние от EnjoyWine  сме убедени , че местните български сортове могат да помогнат в търсенето на българска идентичност във винения свят. Затова избрахме тях за тема на нашата поредна дегустация – на 16 ноември във ФотосинтезисАрт Център, където ще опитаме заедно избрани вина само от български сортове. Списъкът с вината очаквайте скоро – ще ги публикуваме на сайта и във Facebook.

По традиция ви предлагаме кратка информация за отделните сортове, които ще участват в нашата дегустация.

Бели винени сортове

Димятът

е концентриран главно във винарския регион около Черно море, но се среща също в Русия и Сърбия. Разпространен е в района от Ексиновград до Варна, Стара Загора и Шумен. Този стар местен сорт се смята за по-индеферентен, едва ли не малко скучен със своите цветисти аромати, но в действителност може да изненада приятно дори хората, които правят вино. Съчетава се със свежа зелена салата, с морски дарове, с леки зеленчукови и рибни храни. Димят е вино за лежерни разговори, прохладно вино за всеки летен ден.

Мискетът

е български бял сорт, който е получен в резултат от кръстосването на сортовете Димят и Ризлинг. Най-известните вина, направени от Червен Мискет, са от Розовата долина, по-точно от  района на Карлово. Смята се, че Червеният мискет почти не се среща в други страни. Особено ценен е варненският Мискет, като сортът се отглежда и на други места – в Бургаско, Сунгурларе, Хасково, Розовата долина, Шумен. Купажирането на Мискет с Димят или Ризлинг е тайната на т.нар. евксиноградски или известни още като царски вина.

В България Мускатът е сорт, който рядко се използва за производство на чисто сортово вино, но пък е основа за най-добрите ни ракии. Съществуват поне четири вида Мускат. В България най-разпространен е мускат отонел, от който се правят свежи и изключително ароматни вина.

Тамянка

Този винен сорт е средноранен. Гроздето узрява през първата половина на септември. Има среден растеж, добра родовитост и среден добив. Чувствителен е към гниене и студ. Гроздето е подходящо за получаване на висококачествени елегантни вина, които се отличават с тъмнозлатист цвят, плътност и фин  вкус.

Мускат отонел

е много благодатен  ранозреещ сорт, устойчив на суша и студ, силно ароматен, с висок добив от декар. Кръстосан във Франция преди 160 години от “Шасла” и “Мускат де Сомур” и познат още тогава в Австрия и Германия, днес характеристиките му го правят известен във всички лозарски страни по света. Мускатите  са благодатни за производството на ракии, сухи вина , а и на сладки вина. Причината е силният гроздов аромат. По правило се пият млади, тъй като тогава разгръщат напълно своя чар. Мускатът е предпочитано вино сред дамите и се съчетава чудесно с десерти, плодови салати и сладолед. Сервира се към салатата с предястие от запечено в лист шунка овче сирене. Стои добре към десерта – например шоколадов мус или боровинкова торта.

Червени винени сортове

Различават се както по ареала, в който виреят, така и по дебелината на ципата на зърното, съдържанието на танини, аромата, цвета, периода на зреене, издръжливостта на специфични климатични условия, процента на вода, захарността.

Памидът

е взискателен за отглеждане сорт, от който се правят закачливи вина. Те са полупрозрачни, розови, с леко под средно тяло и не могат да отлежават. Самият грозд се рони лесно, зрее бързо и пада, затова ревностно трябва да се следи точния момент за прибиране на реколтата. Памидът дава леки, ароматни и плодови вина, които носят чисто удоволствие от пиенето. Някои дори го сравняват с френското Божоле. Приликите започват още от цвета: светло рубинен, жив искрящ цвят с лек виолетов нюанс. Лекият характер и на вкуса му, предполага консумацията дори и с по-тежки меса. Доказано е, че плодовите киселини най-добре хармонират с по-мазни храни, каквото е свинското например. Подходящ е и за похапване в свежо състояние поради ниската си киселинност.

Гъмза

е сорт с дребни до средни гроздове, с нежна ципа, на който зърната не винаги узряват равномерно. От него стават изключително нежни с изявен плодов характер вина. Отглежда се главно в районите на Видин и Сухиндол. За разлика от Мавруда, който е по-специфичен, Гъмзата е жизнерадостно, “лесно” вино, на което подхождат всякакви ясти.

Руен е признат за сорт грозде през 1964 г. и е селектиран чрез кръстосване на сортовете Широка мелнишка лоза и Каберне Совиньон. Той е сравнително неизвестен, тъй като повечето лозя, на които е отглеждан, са изкоренени в началото на прехода в България. Виното, произведено от Руен, се смята за най-добро, когато е имало контакт с дъб.

Рубин

е разработен от български учени през 40-те години на миналия век. Представлява хибрид между Небиоло и Сира. Вирее в Южния и Източния лозарски райони. При него е особено важно да се избере точният момент на обиране на гроздето. Повечето експерти предпочитат вината в отлежало състояние, когато придобият плътен тъмночервен цвят и специфичната танинова сухота и сила на вкуса. Ароматът е жизнен и специфичен, усеща се тежест. Рубинът се отглежда само у нас, но насажденията не са много – ситуирани предимно в плевенско и някои южни райони на страната. Зърното е тъмно на цвят, гроздът е сбит с дребно до средно зърно. Сортът дава умерена реколта.

Широка мелнишка лоза

е сорт, който се смята за ендемит – ботанически вид, разпространен само на територията на Югозападна България и по-точно около Сандански, Мелник, Петрич и селата Хърсово, Марикостиново, Капатово, Виногради и т.н. Опитите да бъде пренесен и култивиран в други райони на България засега не са успешни. Листата на този сорт са причината той да носи това име – много големи, широки и с груба, мъхеста повърхност. Виното притежава много специфичен характер, отличаващ го от вината от други сортове. Усеща се съчетание от ягоди, бели череши, костилка, които според мястото, степента на узряване, начините на винификация и отлежаване могат да бъдат допълнени или доминирани от тютюн, суха мента, чай и черен пипер. Тъй като сортът не е студоустойчив и е доста късно зреещ, изискващ висока сумарна температура през вегетационния период, горещо лято, дълга, топла, суха есен и сравнително мека и топла зима, принципно трудно достига добро узряване. Затова повечето винари предпочитат неговата разновидност Мелник 55 или Ранна мелнишка лоза. Тя е създадена от кръстосването на Широка мелнишка лоза със смесен прашец от сортовете Дюриф, Жюрасон и Валдигие.

Маврудът

се определя от мнозина почитатели на напитката и винени експерти като най-изискания червен български винен сорт грозде. Той е тъмен на цвят, зрънцата му са покрити с матов налеп, който пада при докосване с пръст. Ципата му е здрава и еластична, а вкусът – неустоимо свеж и приятен със специфичен плодов аромат. Маврудовите вина са с наситен червен цвят, а вкусът им съчетава танинова тежест с дъх на диви плодове. Подходящ е както за направата на млади вина, така и за дългогодишно отлежаване, в периода на което придобива особена тежест. От историческа гледна точка маврудът е един от първите сортове, култивирани на територията на България. Най-големите лозя с мавруд са ситуирани в Пловдивско и по Черноморието.

За чудесните вина, които ще опитаме на 16 ноември, благодарим на нашите приятели от „Логодаж“, „Карабунар“, „Вила Мелник“, „Загрей“, „Марян“, „Братанов“, „Магурата“, „Манастира“, „Меди Валей“, „Орбелус“, „Нисово“, „Шато Копса“, „Новоселска гъмза“, „Орбелия“, „Синтика“.