Макар да изглежда лекомислено заради своя цвят, розето е напълно самосто-ятелна категория със свои премиум марки и модни тенденции

Моментът, когато термометърът в синхрон с пролетното ни настроение тръгва нагоре, е най-подходящият да заговорим на любимата лятна тема, хитът на всяка дегустация – розовите вина.

Ако на бялото вино сме готови да се наслаждаваме през цялата година, то розовото си иска лятото. Задължително добре охладено и непременно на брега на морето – тази картина ни кара да си спомняме за блаженството от лятното безделие и мързеливото съзерцание на слънчевите отражения в стъклото на чашата с розе. Асоциацията не е случайна – някои от най-добрите и вероятно най-известните в света розови вина са от Прованс и прилежащия Лазурен бряг. Може би затова на интуитивно ниво любителите на розето го свързват с лято, почивка, забавление, с нещо, безгрижно и несериозно. Не случайно през последните години около розовото вино витаят безброй стереотипи, някои от които ще се опитаме да развенчаем.

Макар да изглежда лекомислено заради своя цвят, розето е напълно самостоятелна категория със свои премиум марки и модни тенденции. За да се разбере същността и сложността му, ще започнем с неговото производство. Както всички знаем, червените вина приемат своя цвят от контакта на гроздовия сок с ципите на гроздето. И ако в процеса на винификация на червено вино сокът и ципите са в непрекъснат контакт, в случая с розово това става само за един ден и дори по-кратко.

По този начин пред добрия енолог винаги стои трудната задача: от една страна виното трябва да придобие благороден, ненаситен и блед цвят, а от друга – да усвои максимум аромати (повечето от които идват от ципите на гроздето). Нещо повече, виното в никакъв случай не трябва да е богато на танини. По своята стилистика то трябва да се доближава до бялото, но едновременно да бъде ярко, плодово и в същото време сдържано, изискано и елегантно.

Всичко това откриваме в благодатните тероари на Прованс (когато срещаме етикет, на който е написано Sôtes AOC de Provence) и върховите постижения на местните винари. Така стигаме до една от аксиомите, характерна за розовите вина – колкото по-бледо, толкова по-добро. Нюансите в цвета на розетата са многобройни – сьомга, праскова, охра, лучена люспа, личи, корал, шипка, бедро на уплашена нимфа, очи на яребица … Изследователският център на Прованс (Centre de Recherche et d’Experimentation sur le Vin Rose) е описал около 50 оттенъка на този цвят.

В действителност по своята сложност добрите розета не отстъпват нито на белите, нито на червените – това са деликатни и интелигентни вина. Наред с по-ефирния провансалски стил срещаме и по-натоварени и интензивно оцветени розета, които също си имат своите почитатели.