Безплатна доставка над 60 лв.

Северен регион

Северен регион

Дунавска равнина

Бай Ганьо на гости
Алеко Константинов

„... Бай Ганьо разбира и от кулинарно изкуство и не само че разбира, но и всяко нарушение на тоя занаят го възмущава. Видя той например, че стопанката се готвеше да сложи в кипящата вода една прясна риба, и въстава с всичката си енергия, хвана ръката на стопанката, измъкна с другата ръка рибата и направи знак с ръка и с глава, с което искаше да каже: „Стойте, не шавайте, само гледайте как се готви риба!“ „Сол“! — командува бай Ганьо. Дават му сол, той си подпретва ръкавите до лактите на влакнатите ръце, бръква в солницата с недотам деликатните си пръсти и почва да соли и да разтрива отвън и отвътре и без туй насолената риба. „Червен пипер!“ — ама де ще имат тия диванета червен пипер! „Чер пипер“ — командува бай Ганьо, граби пипера и търка по рибата. „Скара!“ — тръби тържествующият готвач, но тук не можаха да го разберат, при всичките му жестове, па и той сам назърна наоколо и не можа да забележи скара; но туй препятствие ли е за бай Ганя? Не е той вчерашен! Като взе щипците, нарина всичкия огън пред отвърстието на пещта, остави другите гозби да почиват (то добре, че бяха вече готови), разкрачи щипците, сложи върху тях рибата и рече да я вмъкне в пещта, но вратицата тесни, закачи се рибата, подхлъзна се и — цап! — в огъня. „Ай!“ — извика стопанката. „Нищо, нищо!“ — успокои я бай Ганьо, грабна рибата, издуха налепените въглени и пепел и пак я тури на скарата. Дим и рибена миризма напълниха цялата кухня. Стопанките — в отчаяние, бай Ганьо сияй, той е сега в сферата си; хем пече рибата и духа, и подсмръква, раздразнен от апетитния дим, хем командува със свободната си и омацана от обръщането на рибата ръка да слагат трапезата, за да не изстине неговата гозба: „Прясна риба не е ли гореща — хвърли я!“ Рибата, опечена, с оваляна в пепелта опашка и глава, сложиха в една чиния и под любезната команда на бай Ганя: „Скоро! Скоро! Додето е гореща, дайте лимон и вино, без вино две пари не чини!“ — насядаха около трапезата, като пратиха слугинята да тича за лимон и вино. Какво ще правят! Милионеринът няма да си измени привичките за тяхно удоволствие я! Стопанката посегна да нареже рибата. „Моля, моля, моля! Сакън!“ — извика бай Ганьо и й хвана ръката, сетне обърна рибата откъм гърба, натисна я сам-там с двата си пръста и тя се разцепи на две половини. Е, иди, че не тържествувай! Донесе слугинята лимон, разряза го бай Ганьо, хвана половината с цяла шепа и го изцеди над чинията с таквоз старание, щото и месестите части на лимона попадаха над рибата. Как мислите, дали няма бай Ганьо апетит? Надали толкова лимонов сок изтече в чинията, колкото слюнки преглътна бай Ганьо. И вино донесоха. Почна се вечерята.”

Подрегиони

  • Северозападнa дунавска равнина
  • Централна дунавска равнина
  • Разположение

    Северният регион обхваща Северозападна и Централна Северна България. На изток границата със Североизточния регион е линията север-юг, минаваща през района на Русе.
    В района по-големите лозовите насаждения са около Видин, Ново село, Рупци, Лом, Никопол, Свищов, Плевен, Телиш, Монтана, Сухиндол, Павликени, Русе и Бяла.

    Dunavska ravnina
    Clouds

    Климат

    Северният район се разделя на два подрайона по отношение на климата. Първият – Крайдунавският, обхваща земите от река Дунав до линията изток-запад, минаваща през Плевен. Климатът тук е сух и студен, подрайонът е изложен на северни студени ветрове. Тук се наблюдава най-голямата годишна температурна амплитуда. Лозята в този подрайон са предразположени към измръзване и трябва да се полагат редовни грижи за предотвратяване му. Валежите са със средни стойности и годишно са в рамките на 500 - 600mm.

    Почви

    Почвите са предимно карбонатни, черноземни излужени /с високо естествено плодородие и при правилна обработка върху тях се получават най-високите добиви от култури у нас/, а в някои случаи формирани върху льос / наслоени финни скални и почвени частици пренесени от вятъра, податливи на пропадане/.

    Yield

    Добив

    Вторият подрайон е разположен южно от Крайдунавския и продължава до полите на Стара планина. Той е с умерен континентален климат, с повече валежи – около 650 l/m2 годишното. Почвите тук са сиви и тъмносиви /трудно се обработват поради силното уплътняване и естественото им плодородие отстъпва значително на черноземните почви/ и излужени черноземни.

    Отличителни белези

    Северният лозарски винен регион е с най-слаба концентрация на винарни, което се дължи на факта, че това е най-слабо развитият икономически регион. Уникалният ландшафт, силните ветрове и най-ниският процент на слънцегреене в цяла България правят Дунавската равнина предизвикателство за отглеждането на лозови насаждения. Но за сметка предразполага за отглеждането на по-различни червени вина.

    Red Wine

    Червени сортове

    От червените сортове грозде са разпростарнени Гъмза, Мерло, Каберне Совиньон, Рубин, Сторгозия, Памид и други. Произвежданите червените вина обикновено са със слаб
    интензитет на оцветяване, характеризират се с фини, растителни, минерални и плодови нотки, телата им са слаби до средни, леко суховати и стягащи в края.

    White Wine

    Бели сортове

    Към 2020 година от белите сортове са разпространени Шардоне, Ркацители, Совиньон блан, Димят, малко Врачански мискет, Кайлъшки мискет, Ризлинг. Вината са предимно с леки тела, суховати, с подчертана киселинност и с преимуществено растителни аромати.

    Rose Wine

    Розови сортове

    В района успешно се произвеждат розови и шумящи вина. Климатичните особености на района обуславят производство на розови вина с леко до средно тяло и затова са предназначени за бърза консумация и по-рядко за едногодишно или двугодишно развитие. Шумящи вина се произвеждат по класически бутилков метод се в пещерата Магура, Сухиндол и на други места.

    Винарни

    Сортове

    X