За сорта
Мискет червен е стар български сорт, който се отглежда от незапомнени времена по нашите земи. Той почти не се среща в други страни и не са известни негови чуждестранни наименования и синоними. Принадлежи към Черноморската еколого-географска група. Среща се във всички лозарски райони, но е разпространен предимно в Подбалканската долина: Бургаска област (Просеник, Сунгурларската долина, Стралджа), Пловдивска област (Карловско и Брезовско) и в по-малки размери във Варненско, Шуменско и в средногорската част на Хасковска област. Към 2008 година този сорт заема 63 030 дка или 6% от общата площ с винените лозя в страната. Той е включен в официалната сортова листа на Република България от 2010 година.
Лист
Петурата е голяма (19,3 -19,8 см), почти кръгловата, петделна с леко завита надолу периферия, по-широка отколкото дълга, дебела. Отгоре е мрежесто набръчкана, със слаб паяжовиден мъх, отдолу – мъхнато-четинеста. Очертанията на средният дял образуват тъп ъгъл. Връхните зъби са големи, триъгълни, остри. Крайните зъби са средно големи, триъгълни с широка основа. Нервите са мъхнати, силно четинести, отгоре са виолетови, а отдолу - червено-розови. Дръжката на листа варира от къса до дълга, виненовиолетова, на места маслиненозелена, слабо мъхната, слабо четинеста. Есенното оцветяване на листа е виненочервено с жълти петна.
Грозд
Средно голям (15,3/9,3 см), цилиндрично-коничен, понякога с едно или две крила, полусбит до сбит. Дръжката е средно дълга (3,5 см), средно дебела, вдървесинява към основата, крехка към възела. Чепката е зелена. Средната маса на един грозд е 141-239 г в зависимост от района на отглеждане - в Карлово е 140–180 г, в Сунгуларския район - 229-239 г, а в Брезово - 216-222 г.
Зърно
Зърното е средно едро (14,0/14,2 мм), почти сферично, при сбитите гроздове деформирането, лесно се отделя от дръжчицата. Кожицата е светло розова до виолетово червена, средно дебела, еластична, с восъчен налеп, напръскана с тъмни точици - нещо много характерно за сорта. Консистенцията на мезокарпа (месото) е сочно, със сладък, нежен и приятен мискетов вкус. В едно зърно има 2-3 семена.
Лоза
Лозите се характеризират със среден до силен растеж и летораслите узряват добре до края на вегетацията. От заместващите пъпки, ъгловите очи и спящите пъпки се развиват значителен брой леторасли, което обуславя голямата възстановителна способност на сорта. Родовитостта на лозите е много добра. При стъблените формировки процентът на плодните леторасли е 84%-88%. С добра родовитост се отличават и очите по чеповете. При добри грижи от високостъблено формираните лозя се получават по около 1000 -1200 кг качествено грозде от декар.Той е склонен към изресяване, което може да засегне напълно целите реси. Този недостатък се проявява силно в млади, силно растящи и приземно отглеждани лозя, присадени върху подложката Рупестрис дю Ло. Сортът не е устойчив на мана, но се поразява по-рядко и по-слабо от оидиум. Напада се от гроздов молец. В години с хладна и дъждовна есен гроздето се поврежда масово от сиво гниене. Той се отличава с много добра устойчивост на ниски зимни температури, което позволява високостъбленото му отглеждане.
Допълнителна информация
Вино с отлична бистрота, нежен бледозелен цвят. Елегантен и фин аромат, с категорично присъствие на цветисти нотки, допълвани от аромата жълти и бели плодове, ванилия и роза. В дълбочина се долявят нотки на цитруси и тропически плодове. Стилът на виното се определя като минерален, комплексен, фин, с леко тяло и средна дължина. В послевкус се откроява свежест и лека сухота.
