За сорта
Сортът димят е стар местен сорт. Това е водещият бял сорт в Източния черноморски район на България (около Варна, Поморие, Преслав и Плиска), като се среща още по Родопската яка, Хасково и Ивайловград, и района около Чирпан.
Лист
Среднo голям, овален надлъжно, петделен, мъхнат. Петурата е с мрежесто набръчкана, до дребномехуреста повърхност. Средната лапа завършва с удължен зъб. Горните врязове са средно дълбоки, лировидни, с успоредни страни и с остро дъно. Долните врязове са отворени, плитки. Зъбите са големи, триъгълни, с широка основа. Жилиците (невратурата) до първото разклонение отгоре, понякога и отдолу, са оцветени във виненочервено. Дръжката е средно дълга, слабо мъхната и силно четинеста. Есенната окраска на листа е жълта.
Грозд
Средно голям, коничен, понякога крилат, полусбит. Дръжката е дебела, вдървесинена в основата, крехка.
Зърно
Зърното е едро, овално, зеленикаво-жълто. Ципата е тънка. Месото е сочно, вкусно, свежо, със слаб ванилен привкус.
Лоза
Димят е късен, едновременно винен и десертен сорт. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Има силен растеж, висока родовитост и висок добив. Добре се развива на по-стръмни терени с варовити почви. Страда от засушаване. Според специалистите има добър афинитет към всички разпространени у нас подложки. Непретенциозен е и се отглежда със сравнително лесна агротехника (по отношение на резитбата). Основен негов недостатък е ниската му студоустойчивост, въпреки че има добра възстановителна способност. По-големият проблем е, че е късно зреещ и често ако есента е влажна, се развива сиво гниене, което унищожава гроздето.
Допълнителна информация
Като винен сорт той се използва основно в две направления - за производство на приятни, трапезни, сухи бели вина, които се отличават с дискретен ванилов тон в аромата, както и за производство на винен дестилат (поради високото съдържание на киселини той е много подходящ за производство на конячни дестилати с отлични качества).
